Произход на парите и структура на обществото

Първоначално не е имало пари и извършваните транзакции (дебит/кредит) са се записвали на рабоши (виж https://bg.wikipedia.org/wiki/Рабош). Другото древно средство за обмен на стойност (продукти и услуги) е бил подаръкът.

Възможно е паричните знаци (използването на определени стоки като пари; например корали, миди, медни монети и др.) да е възникнало без наличието на бартерна икономика, тъй като намирането на желаещ да замени неговите стоки точно за твоите е трудо- и времеемък процес. Най-вероятно бартер се е осъществявал между членовете на непознати групи и между врагове.

По-интересни за нашата реалност са парите от средните векове в Европа – медни, сребърни и златни монети. Чрез изграждането на монопол върху емитирането на пари средновековните владетели са си осигурявали завиден комфорт изграждайки пирамидална структура на който връх са те, за разпространението на парите. Така наречения феодален строй е бил строй, в който крепостните селяни (занаятчии и фермери) са работили изключително за владетеля си, което е и обособявало липсата от нужда да им се плаща, което допълнително е утвърждавало въпросната пирамидална структура. (виж https://bg.thpanorama.com/articles/historia/feudalismo-origen-y-caractersticas.html)

Някои биха казали, че днешната „пазарна“ икономика не се различава като структура от феодалната пирамида по-горе. Парите са превърнати в мерило за успех, а и са най-вероятно мерило за успех, което запазва пирамидалната структура на икономиката. Единственият от значение въпрос е дали всеки има възможност да се изкачи по пирамидата или не. Да имаме примери като Бил Гейтс и други от сектора на информатиката, които ни биват представяни, но това са по-скоро единици. Придържам се към мнението, че въпросната неизкривена пирамида е в сила и до днешния ден (с изключение по времето на социализма, когато облагодетелстваните от пари бяха много по-малко на брой, а и бяха облагодетелствани от много по-малко пари, водещо до изкривяване/разширяване на пирамидата в ниските ѝ нива и сливане на нивата ѝ.

Приликите са няколко – централните банки и големите банки изпълняват ролята на феодала, като си я поделят и с големите капиталисти – няма нещо, което не можеш да купиш с пари.

Заключение

Днешните пари са (лошо) наследство от времето на феодализма, през което създаването на стабилни пирамидални структури бе и обусловено от нуждата за защита на живота при състоянието на почти постоянни войни в Европа. В днешната относително мирна Европа няма нужда от толкова голям брой хора (в процентно съотношение към броят на населението), които са незабавно готови да тръгнат на война, което и оправдава мнението, че по-голям брой хора следва да са свободни, да вършат това, което желаят.

Парите ограничават тази свобода, тъй като само единици се раждат с осигурени доходи. Модерната, роботизирана и все повече автоматизирана икономика е достатъчно развита за да осигури възможност на голям брой хора да работят по 2 до 4 часа на ден за да се изхранват.

Тези проблеми могат да бъдат решени и от други предложения (например от въвеждането на безусловен доход – да речем заплата от 1000 лв. независимо от това дали работиш или не. В крайна сметка бюджетът на Р.България за 2021 е 52 млрд. и 483 млн. лв. – виж https://www.minfin.bg/upload/46395/BUDGET_2021_final-22-12-2020+pages.pdf разделено на 5 млн. и 777 хил. пълнолетни български граждани това прави сума от 757лв на месец – един привърженик на частната инициатива би казал, че 2000 граждани от две села, все ще успеят да изградят един път помежду си с една месечна заплата от 757лв. ), но считам че времевата валута е крайното решение за излизане от феодализма и осигуряване на независим доход на гражданите с умерено работно време.