Блог

Свойства на валутата „Време“

Тъй като времето като валута не се използва за производството на стоки тук описаните аспекти са теоретични предположения, които следва да се проверят в практиката в разумно малки по размер предприятия и производства (експериментален характер на валутата)

Основни свойства:

  1. подкрепа на регионалното производство
  2. естествен стимул за ефикасно, с по-малко време човешки труд, производство
  3. справедливо разпределение на финансовите ресурси (децентрализирано, собствено вкарване в обръщение), независимо от местоположението на раждане и/или социалния статут на родителите
  4. оскъпяване на парадоксалното „евтино“ (в наши дни) транспортиране на стоки из цялото земно кълбо
  5. минимизиране на загубата ресурси, поради концентрация в регионалното производство
  6. възможност за заплащане на обучението по време на самото обучение
  7. справедливо разпределение на благата и ресурси

Причини за предполагаемите свойства:

  1. Тъй като за производството на дадена стока x ще е нужно y1 време, то за транспортирането ѝ ще е нужно допълнително време z1, което ще рече x = y1 + z1, тоест, колкото повече се отдалечава стоката от мястото ѝ на производство толкова повече ще се оскъпява, като y1 следва да е сравнително еднакъв независимо от местоположението на производствената база. За сравнение в сега съществуващата система, производството на стоки в трети страни, без взимане под внимание на загубата на ресурси при транспорта е рентабилно, тъй като разликата в цената на производство (y1 – y2) може да е значителна (да е в пъти по голяма от z1 или y1 – y2 > z2, където y1 и y2 да са нужните пари за производство на дадена стока x, без отчитане на инвестираното човешко време; например разлика в минималната заплата от 10 евро на час)
  2. Тъй като основния мерител за производството на дадена стока x ще е вложеното човешко време, компания която произвежда стоката x за по-малко време y, ще има пазарно предимство, тъй като ще може да я продава в по-голям радиус от производствената ѝ база, защото сравнена с друга компания, която произвежда същата стока времето за производство y1 ще е по-малко от y2 (на втората компания) или казано с други думи хабенето на човекочасове ще е сведено до минимум по естествен път. (x1 < x2 | y1 < y2 и z1 = z2). Така определеното свойство (функция на x) казва, че цената на една стока ще е функция от нужното време за производство и нужното време за транспорт до мястото на продажба, което води по естествен път и до увеличение на значението на регионалната икономика.
  3. /*Въведение*/ Използването на време като паричен стандарт е един вид златен (времеви) стандарт на базата на ресурс време. След падането на системата „бретон уоодс“ (виж Bretton Woods) – така наречения златен стандарт – отпечатването на пари (особен в САЩ) придоби умопомрачителни размери; и доколкото то е обвързано с брутния вътрешен продукт на страната, чрез различни машинации (визирам най-вече финансовите пазари) е на практика безконтролно; което води до изкуствен растеж и изкуствено прогресивно и непропорционално забогатяване на определени страни. Самият златен стандарт също имаше своите отрицателни страни – казано с едно изречение – нямаше достатъчно ресурс злато за осигуряване на златно покритие на паричната маса нужна за функционирането на една икономика, която структурно расте и/или се променя. Използването на ресурса време като „златен“ (времеви) стандарт избягва този негатив, тъй като той е ограничен само от физическите закони ( за 24 часа можем да имаме теоретично 24 часа на човек) и от броя на хората в дадена страна. /*Край Въведение*/ Според тук описаната идея за въвеждане на човешкото време като парична мярка нужното време на един човек за да изработи една стока е и надницата (заплатата) му. Тоест ако човек изработи 8 часа на ден, то той получава и дебит (право на кредит) за покупка на стоки и услуги, в чието производство са вложени 8 часа. Разпределението е справедливо, защото в рамките на 24 часа един човек може да изработи (теоретичен) максимум 24 часа на практика по-скоро 8 до 14 часа. Няма как някой да твърди, че в даден ден е изработил 78 часа, тъй като деня е ограничен от 24 часа. Независимо от социалният статут на родителите си всеки получава при раждането си действително равноправно право да участва в социалния живот, чрез собствените си усилия, а не чрез наследени/подарени капитали.
  4. От точка 1 имаме, че z1 е времето нужно за транспорт на дадена стока. Тъй като би следвало цената за производство y1 на дадена стока x да се изравни (или доближи по времева стойност), то всяко отдалечаване от центъра за производство оскъпява цената (транспортните средства също могат да бъдат изразени във време), което ще намали поне разхода на горива. Все пак това свойство следва да се наблюдава в практиката, тъй като наличната информация не е достатъчна за направата на съдържателно заключение.
  5. Виж точки 1 и 4
  6. Тъй като обучението е времева инвестиция на индивида би следвало и тя да може да бъде заплащана. Тук са възможни няколко варианта – заплащане по време на самото обучение и начисляване на амортизации за обучението при ценообразуването (виж пример по-долу).
  7. Явно е, че при теоретичен максимум за изработване в един ден на 24 часа (на практика 14) то един човек, който заработва 24 часа (14) в денонощието може да бъде само 24 (14) пъти по-богат от някой, който работи по един час на ден. Преведено в пари – при минимална работна заплата от 650лв. на месец, то таванът за заплата ще бъде ориентировъчно 15 600лв. – 24 * 650 ( 9 100лв. – 14 * 650); следва да се отбележи, че за 650лв. пак се работи 8 часа.

Пример:

Да предположим, че Иван е завършил следване за зъболекар и точно е отворил частна практика. Колко следва да струват услугите му?

  • той е следвал 7 години
  • самото следване е скъпо (материали)
  • той е закупил или взел под наем нужните инструменти
  • помещенията също

Ако приемем, че Иван е самоосигуряващ се (фирма), то:

  • През седемте години е бил зает 2,5 години Време със следването си
  • Разходи – 2300 часа (примерно), които е платил като семестриални такси
  • да речем, че е закупил нужните инструменти на цена „а“
  • да речем, че е закупил помещението на цена „b“

Първи случай:

Амортизация в период на 10 години.

2,5 години са 21 900 часа + 2 300 часа семестриални такси = 24 200 часа. Това прави 2 400 часа амортизация за година за първите 10 години. Тоест 110 часа на ден. Тогава, ако има 8 часа на ден пациенти, то цената му за час следва да бъде 1 + 110 / 8 = 14,75 + разходи за техника.

След изтичане на десетте години цената му се определя само от вложеното му лично време.

Втори случай:

В случай, че образованието му е било платено още по време на следването му, то за 1 час работа следва да получи един час.

Произход на парите и структура на обществото

Първоначално не е имало пари и извършваните транзакции (дебит/кредит) са се записвали на рабоши (виж https://bg.wikipedia.org/wiki/Рабош). Другото древно средство за обмен на стойност (продукти и услуги) е бил подаръкът.

Възможно е паричните знаци (използването на определени стоки като пари; например корали, миди, медни монети и др.) да е възникнало без наличието на бартерна икономика, тъй като намирането на желаещ да замени неговите стоки точно за твоите е трудо- и времеемък процес. Най-вероятно бартер се е осъществявал между членовете на непознати групи и между врагове.

По-интересни за нашата реалност са парите от средните векове в Европа – медни, сребърни и златни монети. Чрез изграждането на монопол върху емитирането на пари средновековните владетели са си осигурявали завиден комфорт изграждайки пирамидална структура на който връх са те, за разпространението на парите. Така наречения феодален строй е бил строй, в който крепостните селяни (занаятчии и фермери) са работили изключително за владетеля си, което е и обособявало липсата от нужда да им се плаща, което допълнително е утвърждавало въпросната пирамидална структура. (виж https://bg.thpanorama.com/articles/historia/feudalismo-origen-y-caractersticas.html)

Някои биха казали, че днешната „пазарна“ икономика не се различава като структура от феодалната пирамида по-горе. Парите са превърнати в мерило за успех, а и са най-вероятно мерило за успех, което запазва пирамидалната структура на икономиката. Единственият от значение въпрос е дали всеки има възможност да се изкачи по пирамидата или не. Да имаме примери като Бил Гейтс и други от сектора на информатиката, които ни биват представяни, но това са по-скоро единици. Придържам се към мнението, че въпросната неизкривена пирамида е в сила и до днешния ден (с изключение по времето на социализма, когато облагодетелстваните от пари бяха много по-малко на брой, а и бяха облагодетелствани от много по-малко пари, водещо до изкривяване/разширяване на пирамидата в ниските ѝ нива и сливане на нивата ѝ.

Приликите са няколко – централните банки и големите банки изпълняват ролята на феодала, като си я поделят и с големите капиталисти – няма нещо, което не можеш да купиш с пари.

Заключение

Днешните пари са (лошо) наследство от времето на феодализма, през което създаването на стабилни пирамидални структури бе и обусловено от нуждата за защита на живота при състоянието на почти постоянни войни в Европа. В днешната относително мирна Европа няма нужда от толкова голям брой хора (в процентно съотношение към броят на населението), които са незабавно готови да тръгнат на война, което и оправдава мнението, че по-голям брой хора следва да са свободни, да вършат това, което желаят.

Парите ограничават тази свобода, тъй като само единици се раждат с осигурени доходи. Модерната, роботизирана и все повече автоматизирана икономика е достатъчно развита за да осигури възможност на голям брой хора да работят по 2 до 4 часа на ден за да се изхранват.

Тези проблеми могат да бъдат решени и от други предложения (например от въвеждането на безусловен доход – да речем заплата от 1000 лв. независимо от това дали работиш или не. В крайна сметка бюджетът на Р.България за 2021 е 52 млрд. и 483 млн. лв. – виж https://www.minfin.bg/upload/46395/BUDGET_2021_final-22-12-2020+pages.pdf разделено на 5 млн. и 777 хил. пълнолетни български граждани това прави сума от 757лв на месец – един привърженик на частната инициатива би казал, че 2000 граждани от две села, все ще успеят да изградят един път помежду си с една месечна заплата от 757лв. ), но считам че времевата валута е крайното решение за излизане от феодализма и осигуряване на независим доход на гражданите с умерено работно време.

Времева Валута – подробно

История

Времето като валута започва да използва през 1827г от Йосая Уорън в създадения от него магазин „Времеви Магазин Синсинати“ (Cincinnati Time Store). Той затваря магазина си през 1830г отчитайки успеха му за да се посвети на утопични реализации на идеята му.

През 1973 бе реализирана и първата „Времева Банка“ от Теруко Мизушима в Япония с идеята участниците да могат на по-късен етап от живота си да ползват спестяванията си най-вече за социални услуги поради застаряването на японското население.

През 1991 идеята се пренася и в САЩ, а през 2002 година е създадена Timebanking UK – национална чартърна организация със собствена борса за обмен на услуги като чистене, видеообработка, ит услуги и други.

Валута (проблемът на трансформацията)

Проблемът на трансформацията (виж https://en.wikipedia.org/wiki/Transformation_problem) е въпросът как да се конвертира изработеното време съгласно Трудовата теория за стойността в потребителски цени (стойност, виж https://en.wikipedia.org/wiki/Labor_theory_of_value) в условията на пазарна икономика. (Виж Маркс)

Използването на времето като валута преобръща проблема свеждайки го до Стойност = Време.

Казано с други думи можем да сведем всеки продукт и услуга до вложеното за производство човешко време. Както отбелязва Адам Смит един диамант няма никаква стойност докато човек не се наведе за да го вдигне от земята. Така дефинираната Стойност води до следствието, че „печалбите“ следва да са част от вложеното в даден продукт или услуга човешко време.

Използване досега

В модерния си вариант (виж timebanking.org и timebanking.org.uk) времевата валута се използва като медиум за бартер на услуги. Както вече бе споменато досега идеята е за организиране на социални групи, които извършват социално подпомагане на възрастни, нуждаещи се и заинтересовани. Сейфанг докладва, че времевите банки подобрявят социалната ангажираност и позволяват интеграцията на изключени от обществото членове (виж. https://appropriate-economics.org/materials/time_banks_rewarding_community_self_help.pdf)

Предложение

Тук се предлага въвеждането на физическия ресурс време, като универсална валута, на разположение на всички членове на човечеството за обмен както на услуги, така и на стоки. Аспектите и нуждите на така използваната валута и сравнението им със сега действащите валути ще бъдат изследвани в следващи статии.