Properties of the currency "Time"

As Time as a currency is currently not being used for the production of goods, the here described aspects are theoretical assumptions, which should be verified in reasonably small enterprises (experimental character of the currency)

Main properties:

  1. support for the regional economy
  2. Natural incentive for efficient, less time human labor, production
  3. A fair distribution of financial resources (decentralized, self-emitting), regardless of the location of the birth and / or the social status of the parents
  4. Making more expensive the paradoxically "cheap" (these days) transportation of goods all over the globe
  5. Minimization of the loss of resources due to concentration in regional production
  6. Ability to pay training during the training itself
  7. Fair distribution of goods and resources

Reasons for the alleged properties:

  1. Since for the production of a commodity x y1 time will be needed, it will require additional time z1 for the transportation, which will say X = Y1 + Z1 , ie, the more the goods from its place of production are transported the more expensive will they get as y1 should be fairly equal regardless of the location of the manufacturing base . For comparison, the existing system, the production of goods in third countries, without taking into account the loss of transport resources is profitable as the difference in production price ( Y1 - Y2 ) may be significant (be at times larger than z1 or y1 - y2> z2 and y2 The money needed to produce a product X, without taking into account the invested human time; for example, a difference in the minimum wage of 10 euros per hour)
  2. Since the main measurer for the production of a commodity x will be the invested human time, a company that produces the goods x in less time y will have a market advantage as it will be able to sell it in a greater radius of its production base because compared to another company producing the same product , the time y1 will be less than Y2 (of the second company) or in other words, the hops of man-hours will be minimized naturally. ( X1 < x2 | Y1 < Y2 and Z1 = Z2). The so defined property (function of X) says the price of a commodity will be a function of the necessary production time and the time required to transport to the place of sale, which leads naturally and to an increase in the importance of the regional economy .
  3. / * Introduction * / Using time as a monetary standard is a type of a Gold standard based on resource-based time. After falling of the "Breton Woods" system (see Bretton Woods ) - the so called Gold Standard - the printing Money (Special in the US) has acquired a lethal dimensions; and in so far as it is bound by the gross domestic product of the country, through various machinations (mostly financial markets) is practically uncontrolled; resulting in artificial growth and artificially progressive and disproportionate wealth of certain countries. The Golden Standard itself also had its negative sides - in a sentence - there was insufficient quantities of the resource gold to provide a golden money coverage needed for the functioning of an economy that structurally grows and / or changed. Using the resource time as "gold" (time) standard avoids this negative effect as it is limited only by physical laws (for 24 hours we can have theoretically 24 hours on man) and from the number of people in a country. / * End of Introduction * / As described here, the idea of ​​introducing human time as a monetary measure the time of one person to produce a a commodity is also his/hers wage (salary). That is, if a person works 8 hours a day, he also gets a debit (credit right) for the purchase of goods and services in which 8 hours are invested. The distribution is fair because within 24 hours one person can work (theoretical) maximum 24 hours in practice 8 to 14 hours. There is no one to claim that on a given day has made 78 hours as the day is limited for 24 hours. Regardless of their parents' social status, everyone gets at its birth actual equal right to participate in social life through their own efforts and not through inherited / donated capital.
  4. От точка 1 имаме, че z1 е времето нужно за транспорт на дадена стока. Тъй като би следвало цената за производство y1 на дадена стока x да се изравни (или доближи по времева стойност), то всяко отдалечаване от центъра за производство оскъпява цената (транспортните средства също могат да бъдат изразени във време), което ще намали поне разхода на горива. Все пак това свойство следва да се наблюдава в практиката, тъй като наличната информация не е достатъчна за направата на съдържателно заключение.
  5. See 1 and 4
  6. Тъй като обучението е времева инвестиция на индивида би следвало и тя да може да бъде заплащана. Тук са възможни няколко варианта – заплащане по време на самото обучение и начисляване на амортизации за обучението при ценообразуването (виж пример по-долу).
  7. Явно е, че при теоретичен максимум за изработване в един ден на 24 часа (на практика 14) то един човек, който заработва 24 часа (14) в денонощието може да бъде само 24 (14) пъти по-богат от някой, който работи по един час на ден. Преведено в пари – при минимална работна заплата от 650лв. на месец, то таванът за заплата ще бъде ориентировъчно 15 600лв. – 24 * 650 ( 9 100лв. – 14 * 650); следва да се отбележи, че за 650лв. пак се работи 8 часа.

Пример:

Да предположим, че Иван е завършил следване за зъболекар и точно е отворил частна практика. Колко следва да струват услугите му?

  • той е следвал 7 години
  • самото следване е скъпо (материали)
  • той е закупил или взел под наем нужните инструменти
  • помещенията също

Ако приемем, че Иван е самоосигуряващ се (фирма), то:

  • През седемте години е бил зает 2,5 години Време със следването си
  • Разходи – 2300 часа (примерно), които е платил като семестриални такси
  • да речем, че е закупил нужните инструменти на цена „а“
  • да речем, че е закупил помещението на цена „b“

Първи случай:

Амортизация в период на 10 години.

2,5 години са 21 900 часа + 2 300 часа семестриални такси = 24 200 часа. Това прави 2 400 часа амортизация за година за първите 10 години. Тоест 110 часа на ден. Тогава, ако има 8 часа на ден пациенти, то цената му за час следва да бъде 1 + 110 / 8 = 14,75 + разходи за техника.

След изтичане на десетте години цената му се определя само от вложеното му лично време.

Втори случай:

В случай, че образованието му е било платено още по време на следването му, то за 1 час работа следва да получи един час.

Leave a Reply

Your email address will not be published.