Свойства на валутата „Време“

Тъй като времето като валута не се използва за производството на стоки тук описаните аспекти са теоретични предположения, които следва да се проверят в практиката в разумно малки по размер предприятия и производства (експериментален характер на валутата)

Основни свойства:

  1. подкрепа на регионалното производство
  2. естествен стимул за ефикасно, с по-малко време човешки труд, производство
  3. справедливо разпределение на финансовите ресурси (децентрализирано, собствено вкарване в обръщение), независимо от местоположението на раждане и/или социалния статут на родителите
  4. оскъпяване на парадоксалното „евтино“ (в наши дни) транспортиране на стоки из цялото земно кълбо
  5. минимизиране на загубата ресурси, поради концентрация в регионалното производство
  6. възможност за заплащане на обучението по време на самото обучение
  7. справедливо разпределение на благата и ресурси

Причини за предполагаемите свойства:

  1. Тъй като за производството на дадена стока x ще е нужно y1 време, то за транспортирането ѝ ще е нужно допълнително време z1, което ще рече x = y1 + z1, тоест, колкото повече се отдалечава стоката от мястото ѝ на производство толкова повече ще се оскъпява, като y1 следва да е сравнително еднакъв независимо от местоположението на производствената база. За сравнение в сега съществуващата система, производството на стоки в трети страни, без взимане под внимание на загубата на ресурси при транспорта е рентабилно, тъй като разликата в цената на производство (y1 – y2) може да е значителна (да е в пъти по голяма от z1 или y1 – y2 > z2, където y1 и y2 да са нужните пари за производство на дадена стока x, без отчитане на инвестираното човешко време; например разлика в минималната заплата от 10 евро на час)
  2. Тъй като основния мерител за производството на дадена стока x ще е вложеното човешко време, компания която произвежда стоката x за по-малко време y, ще има пазарно предимство, тъй като ще може да я продава в по-голям радиус от производствената ѝ база, защото сравнена с друга компания, която произвежда същата стока времето за производство y1 ще е по-малко от y2 (на втората компания) или казано с други думи хабенето на човекочасове ще е сведено до минимум по естествен път. (x1 < x2 | y1 < y2 и z1 = z2). Така определеното свойство (функция на x) казва, че цената на една стока ще е функция от нужното време за производство и нужното време за транспорт до мястото на продажба, което води по естествен път и до увеличение на значението на регионалната икономика.
  3. /*Въведение*/ Използването на време като паричен стандарт е един вид златен (времеви) стандарт на базата на ресурс време. След падането на системата „бретон уоодс“ (виж Bretton Woods) – така наречения златен стандарт – отпечатването на пари (особен в САЩ) придоби умопомрачителни размери; и доколкото то е обвързано с брутния вътрешен продукт на страната, чрез различни машинации (визирам най-вече финансовите пазари) е на практика безконтролно; което води до изкуствен растеж и изкуствено прогресивно и непропорционално забогатяване на определени страни. Самият златен стандарт също имаше своите отрицателни страни – казано с едно изречение – нямаше достатъчно ресурс злато за осигуряване на златно покритие на паричната маса нужна за функционирането на една икономика, която структурно расте и/или се променя. Използването на ресурса време като „златен“ (времеви) стандарт избягва този негатив, тъй като той е ограничен само от физическите закони ( за 24 часа можем да имаме теоретично 24 часа на човек) и от броя на хората в дадена страна. /*Край Въведение*/ Според тук описаната идея за въвеждане на човешкото време като парична мярка нужното време на един човек за да изработи една стока е и надницата (заплатата) му. Тоест ако човек изработи 8 часа на ден, то той получава и дебит (право на кредит) за покупка на стоки и услуги, в чието производство са вложени 8 часа. Разпределението е справедливо, защото в рамките на 24 часа един човек може да изработи (теоретичен) максимум 24 часа на практика по-скоро 8 до 14 часа. Няма как някой да твърди, че в даден ден е изработил 78 часа, тъй като деня е ограничен от 24 часа. Независимо от социалният статут на родителите си всеки получава при раждането си действително равноправно право да участва в социалния живот, чрез собствените си усилия, а не чрез наследени/подарени капитали.
  4. От точка 1 имаме, че z1 е времето нужно за транспорт на дадена стока. Тъй като би следвало цената за производство y1 на дадена стока x да се изравни (или доближи по времева стойност), то всяко отдалечаване от центъра за производство оскъпява цената (транспортните средства също могат да бъдат изразени във време), което ще намали поне разхода на горива. Все пак това свойство следва да се наблюдава в практиката, тъй като наличната информация не е достатъчна за направата на съдържателно заключение.
  5. Виж точки 1 и 4
  6. Тъй като обучението е времева инвестиция на индивида би следвало и тя да може да бъде заплащана. Тук са възможни няколко варианта – заплащане по време на самото обучение и начисляване на амортизации за обучението при ценообразуването (виж пример по-долу).
  7. Явно е, че при теоретичен максимум за изработване в един ден на 24 часа (на практика 14) то един човек, който заработва 24 часа (14) в денонощието може да бъде само 24 (14) пъти по-богат от някой, който работи по един час на ден. Преведено в пари – при минимална работна заплата от 650лв. на месец, то таванът за заплата ще бъде ориентировъчно 15 600лв. – 24 * 650 ( 9 100лв. – 14 * 650); следва да се отбележи, че за 650лв. пак се работи 8 часа.

Пример:

Да предположим, че Иван е завършил следване за зъболекар и точно е отворил частна практика. Колко следва да струват услугите му?

  • той е следвал 7 години
  • самото следване е скъпо (материали)
  • той е закупил или взел под наем нужните инструменти
  • помещенията също

Ако приемем, че Иван е самоосигуряващ се (фирма), то:

  • През седемте години е бил зает 2,5 години Време със следването си
  • Разходи – 2300 часа (примерно), които е платил като семестриални такси
  • да речем, че е закупил нужните инструменти на цена „а“
  • да речем, че е закупил помещението на цена „b“

Първи случай:

Амортизация в период на 10 години.

2,5 години са 21 900 часа + 2 300 часа семестриални такси = 24 200 часа. Това прави 2 400 часа амортизация за година за първите 10 години. Тоест 110 часа на ден. Тогава, ако има 8 часа на ден пациенти, то цената му за час следва да бъде 1 + 110 / 8 = 14,75 + разходи за техника.

След изтичане на десетте години цената му се определя само от вложеното му лично време.

Втори случай:

В случай, че образованието му е било платено още по време на следването му, то за 1 час работа следва да получи един час.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.